Любовта е палача

28 янв. 2016 г., 13:33

Поэзия » Другая

273 0 2

Любовта е палача

когато е страдание.

А мислите са болка

когато думите са рани...

Върти се безкрайната ролка

със изповед и спомени.

Със лицемерие и предателства...

Погубващи са мислите,

а дните са упокойни помени.

Когато любовта е палача,

насичащ сърцето на късове.

Не се описва болка и рана...

Уча се да плача,

солен стълб за да не стана

и благославям солените перли.

Само частица от мен осъзнава.

Останалото е безразличие,

останалото е бездушие.

Останалото е пустинна суша...

Когато любовта е страдание

преставам да дишам.

Тялото ми е глухо здание,

а клетките ми са олово.

Обречено е диханието,

гаснещ шепот е всяко слово.

Като ненужна хартия в канавка,

захвърлена е тая любов

Каква ирония,каква подигравка!

От безсмъртие не може да се твори

покров.

ZAGORA (Диана Кънева)

2016-01-30T12:31:24+02:00

Здравей Еиа!Благодаря и прегръдки от твоята сестра Загора.
Eia (Росица Танчева)

2016-01-30T10:35:23+02:00

"Обречено е диханието,
гаснещ шепот е всяко слово."
Ех, Диана...