12 feb 2018, 16:35  

Любовта има много лица

  Poesía
3.8K 24 38

Избухваха любови отведнъж

и гаснеха пожари пред очите ми,

завръщаха се много не веднъж

и с нова обич бършеха сълзите ми.

 

Все казваха – една е любовта,

но всъщност имаше лица тя хиляди.

Да пламне може огън от искра

и да обикнеш с времето – завинаги!

 

А може да се влюбиш в непознат,

дори за ден да заобичаш някого,

от обич да изгаряш осъзнат

и в миг да любиш повече от всякога.

 

Щом може любовта да продължи,

то винаги си струва, заслужава си.

Тя знае на кого какво дължи,

но нека я допишем във сърцата си!

 

Веси_Еси (Еси)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Еси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Без любов не можем, тя е навсякъде, щом я усетиш не се забравя, наистина понякога остава до края, но не бива да си неин роб и да страдаш! Хубаво написано!
  • Поздравления за стихотворението!
    Литатру
  • Съгласна. Благодаря ти, Краси!
  • Любовта е една, истинската. Многото лица са за да ни научат или объркат...
  • Лиде, благодаря ти за посещението и за милия коментар! Прегръдки!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...