12 feb 2018, 16:35  

Любовта има много лица

  Poesía
3.8K 24 38

Избухваха любови отведнъж

и гаснеха пожари пред очите ми,

завръщаха се много не веднъж

и с нова обич бършеха сълзите ми.

 

Все казваха – една е любовта,

но всъщност имаше лица тя хиляди.

Да пламне може огън от искра

и да обикнеш с времето – завинаги!

 

А може да се влюбиш в непознат,

дори за ден да заобичаш някого,

от обич да изгаряш осъзнат

и в миг да любиш повече от всякога.

 

Щом може любовта да продължи,

то винаги си струва, заслужава си.

Тя знае на кого какво дължи,

но нека я допишем във сърцата си!

 

Веси_Еси (Еси)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Еси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Без любов не можем, тя е навсякъде, щом я усетиш не се забравя, наистина понякога остава до края, но не бива да си неин роб и да страдаш! Хубаво написано!
  • Поздравления за стихотворението!
    Литатру
  • Съгласна. Благодаря ти, Краси!
  • Любовта е една, истинската. Многото лица са за да ни научат или объркат...
  • Лиде, благодаря ти за посещението и за милия коментар! Прегръдки!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...