Любовта има много лица
Избухваха любови отведнъж
и гаснеха пожари пред очите ми,
завръщаха се много не веднъж
и с нова обич бършеха сълзите ми.
Все казваха – една е любовта,
но всъщност имаше лица тя хиляди.
Да пламне може огън от искра
и да обикнеш с времето – завинаги!
А може да се влюбиш в непознат,
дори за ден да заобичаш някого,
от обич да изгаряш осъзнат
и в миг да любиш повече от всякога.
Щом може любовта да продължи,
то винаги си струва, заслужава си.
Тя знае на кого какво дължи,
но нека я допишем във сърцата си!
Веси_Еси (Еси)
© Еси All rights reserved.
