12.02.2018 г., 16:35  

Любовта има много лица

3.8K 24 38

Избухваха любови отведнъж

и гаснеха пожари пред очите ми,

завръщаха се много не веднъж

и с нова обич бършеха сълзите ми.

 

Все казваха – една е любовта,

но всъщност имаше лица тя хиляди.

Да пламне може огън от искра

и да обикнеш с времето – завинаги!

 

А може да се влюбиш в непознат,

дори за ден да заобичаш някого,

от обич да изгаряш осъзнат

и в миг да любиш повече от всякога.

 

Щом може любовта да продължи,

то винаги си струва, заслужава си.

Тя знае на кого какво дължи,

но нека я допишем във сърцата си!

 

Веси_Еси (Еси)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Еси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Без любов не можем, тя е навсякъде, щом я усетиш не се забравя, наистина понякога остава до края, но не бива да си неин роб и да страдаш! Хубаво написано!
  • Поздравления за стихотворението!
    Литатру
  • Съгласна. Благодаря ти, Краси!
  • Любовта е една, истинската. Многото лица са за да ни научат или объркат...
  • Лиде, благодаря ти за посещението и за милия коментар! Прегръдки!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...