Любовта има стъклени очи
като пясък
в часовник
преливам
през
окото
на времето
към теб
докато
не потъне
и последната ми
песъчинка
и преди
да разбера
че не стигам
до никъде
ме обръщаш
и започвам
отначало
да те търся
а ти
просто
наблюдаваш
как не мога
да спра
тази измама
вътре в мен
ти си имаш
любима играчка
а аз
мечти
за счупване
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados
