като пясък
в часовник
преливам
през
окото
на времето
към теб
докато
не потъне
и последната ми
песъчинка
и преди
да разбера
че не стигам
до никъде
ме обръщаш
и започвам
отначало
да те търся
а ти
просто
наблюдаваш
как не мога
да спра
тази измама
вътре в мен
ти си имаш
любима играчка
а аз
мечти
за счупване
© Надежда Тошкова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
