като пясък
в часовник
преливам
през
окото
на времето
към теб
докато
не потъне
и последната ми
песъчинка
и преди
да разбера
че не стигам
до никъде
ме обръщаш
и започвам
отначало
да те търся
а ти
просто
наблюдаваш
как не мога
да спра
тази измама
вътре в мен
ти си имаш
любима играчка
а аз
мечти
за счупване
© Надежда Тошкова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
