Любовта има стъклени очи
като пясък
в часовник
преливам
през
окото
на времето
към теб
докато
не потъне
и последната ми
песъчинка
и преди
да разбера
че не стигам
до никъде
ме обръщаш
и започвам
отначало
да те търся
а ти
просто
наблюдаваш
как не мога
да спра
тази измама
вътре в мен
ти си имаш
любима играчка
а аз
мечти
за счупване
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Тошкова Всички права запазени
