14 mar 2009, 10:02

Любовта като игра на карти

1.7K 0 2

Любовта като игра на карти

 

 

Питам те, ще изиграеш ли с мен една игра?
Нека като на карти да играем в любовта...

 

Първо казваш ти боя - искаш купа да е тя...
Какво ще кажа?... - Ами пас?!
Над този пас остава твоят глас...

 

Първо тръгваш с асака с черното сърце...
Първа стъпка - почваш да събираш ти ръце...

 

Мойта карта - дама пика, не минава пред асака властен
и без да се усетя аз попаднах в капана страстен.

 

Давай! Следващ ход...
- Опа, но това е твоят поп!

 

Пускаш го да мине - играем на спатия...
не ми го даваш, правиш се на проклетия...

 

Стискаш картите, добре играеш...!
Всичко взимаш и още усещам те желаеш...

 

Пазиш ти най-силния коз....
Асака купа пускаш - хитър ход...!

 

Изби ми всичките ръце...
капо ще ме оставиш - виждам, че козовете са в теб!

 

Не забравяй, че играеш на най-нежната боя...
Но ти не знаеш, че тя играе се със лекота...

 

Качваш се и всичко взимаш -
от страх да не изгубиш, искаш всичко ти да имаш...

 

Без нито една ръка останах в таз безмилостна игра.
Каза купа, но тръгна с черната боя...
Усетих твойта тънка хитринка...

 

Но реших, че с тебе на сигурно играя...
Че няма да загубя и че ще изкараме  до края...

 

Ти спечели и с финални думи се оттегли...
Свикнал си, че твоята ръка лесни купи тегли...

 

Това ли беше твоята игра на разбитите сърца?
Мене ме боли, че просто в мен открадна най-нежната боя...?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Габриела ЛИСИЧКАТА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво Габи,много е хубаво и интересно като сюжет
  • Хитро, макар да не разбирам много от карти Поздрави на още една Везничка!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...