Любовта като игра на карти

Питам те, ще изиграеш ли с мен една игра?
Нека като на карти да играем в любовта...

Първо казваш ти боя - искаш купа да е тя...
Какво ще кажа?... - Ами пас?!
Над този пас остава твоят глас...

Първо тръгваш с асака с черното сърце...
Първа стъпка - почваш да събираш ти ръце...

Мойта карта - дама пика, не минава пред асака властен
и без да се усетя аз попаднах в капана страстен.

Давай! Следващ ход...
- Опа, но това е твоят поп!

Пускаш го да мине - играем на спатия...
не ми го даваш, правиш се на проклетия...

Стискаш картите, добре играеш...!
Всичко взимаш и още усещам те желаеш...

Пазиш ти най-силния коз....
Асака купа пускаш - хитър ход...!

Изби ми всичките ръце...
капо ще ме оставиш - виждам, че козовете са в теб!

Не забравяй, че играеш на най-нежната боя...
Но ти не знаеш, че тя играе се със лекота...

Качваш се и всичко взимаш -
от страх да не изгубиш, искаш всичко ти да имаш...

Без нито една ръка останах в таз безмилостна игра.
Каза купа, но тръгна с черната боя...
Усетих твойта тънка хитринка...

Но реших, че с тебе на сигурно играя...
Че няма да загубя и че ще изкараме  до края...

Ти спечели и с финални думи се оттегли...
Свикнал си, че твоята ръка лесни купи тегли...

Това ли беше твоята игра на разбитите сърца?
Мене ме боли, че просто в мен открадна най-нежната боя...?