17 abr 2008, 22:33

Любовта, която те уби.

  Poesía » Otra
1.1K 0 2
Затягам раната
с дебелата връв,
до дъно наливам в чашата
от твоята кръв.
Сълзи от очите ми се стичат,
а ти крещиш.
Виковете ти на болка ме обричат,
да спра ме молиш.
Страданието ти,
за него не съжалявам.
Обичаше свободата
и точно това ме караше да отмъщавам.
Сега, в последния си миг,
за края ме молиш.
Ще ти дам почивката, която желаеш,
болка и ярост се преплитат в мен,
както отровата се смесва с кръвта,
за да си открадне живот.
ТЯ е готова да те отведе,
иска да ти покаже места,
изградени от съвършенство
      ... не се страхувай...
Смъртта знае пътя до Рая,
вечно спира пред портите му,
но никога не влиза.
А аз ще остана тук,
омразата и отчаянието
няма да ме освободят от робството си...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кралицата на извънземните Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Обичаше свободата
    и точно това ме караше да отмъщавам.
    Сега, в последния си миг,
    за края ме молиш.

    Поздравления. На мен ми допадна.Продължавай да пишеш.
  • Не ми допадна! Но това не значи, че не трябва да опитваш да пишеш!
    Поздрави за смелостта да оголиш себе си!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...