Любовта, която те уби.
Затягам раната
с дебелата връв,
до дъно наливам в чашата
от твоята кръв.
Сълзи от очите ми се стичат,
а ти крещиш.
Виковете ти на болка ме обричат,
да спра ме молиш.
Страданието ти,
за него не съжалявам.
Обичаше свободата
и точно това ме караше да отмъщавам.
Сега, в последния си миг,
за края ме молиш.
Ще ти дам почивката, която желаеш,
болка и ярост се преплитат в мен,
както отровата се смесва с кръвта,
за да си открадне живот.
ТЯ е готова да те отведе,
иска да ти покаже места,
изградени от съвършенство
... не се страхувай...
Смъртта знае пътя до Рая,
вечно спира пред портите му,
но никога не влиза.
А аз ще остана тук,
омразата и отчаянието
няма да ме освободят от робството си...
с дебелата връв,
до дъно наливам в чашата
от твоята кръв.
Сълзи от очите ми се стичат,
а ти крещиш.
Виковете ти на болка ме обричат,
да спра ме молиш.
Страданието ти,
за него не съжалявам.
Обичаше свободата
и точно това ме караше да отмъщавам.
Сега, в последния си миг,
за края ме молиш.
Ще ти дам почивката, която желаеш,
болка и ярост се преплитат в мен,
както отровата се смесва с кръвта,
за да си открадне живот.
ТЯ е готова да те отведе,
иска да ти покаже места,
изградени от съвършенство
... не се страхувай...
Смъртта знае пътя до Рая,
вечно спира пред портите му,
но никога не влиза.
А аз ще остана тук,
омразата и отчаянието
няма да ме освободят от робството си...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кралицата на извънземните Всички права запазени
