piccola (Лакрима)
22 155
31 oct 2013, 22:21

Любовта ли сама си отиде... 

  Poesía
663 0 4

       *  *  *

 

Любовта ли сама си отиде

или ти я прогони?

Мраз скова ли душата ти

или дъжд заваля?

И сълзите ми,

като самотни капки отронени

се разбиха в прозореца ти

и умряха в калта.

Не аз ли успях

пролетта да опазя,

ти ли обичта си продаде

или ограбиха мен?

И сега, с тази

отчаяна, дива омраза

не намираш покой

ни нощ, нито пък ден.

А не беше ли всичко

така просто и хубаво?

Не гореше ли в огъня ни

чиста, тиха любов?

За миг поспри

и погледни във очите ми -

не прозира ли болката

на прощалния зов...

© Лакрима Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Няма те,Ани..нито в приятелите,нито в страницата ми.. :'((
  • Благодаря,Людмил!Всяка болка боли..но не съм се отъждествявала като жертва.Живота се е погрижил да ме товари с много изпитания,а тези товари са за силните,нали? Това наистина е написано по„действителен случай“,но не означава,че цялото ми досегашно творчество е..дневник Ще ви досаждам още с мои нещица!!Благодаря ти отново,че намина!
  • Животът често е несправедлив с нас, Албена. Не се идентифицирай с болката си. Не я разглеждай като уникална, само твоя... Така боли повече, мила.
    Мъжете... В повечето случаи сме толкова слепи и недозрели, че си заслужаваме всеки упрек и дори омраза по наш адрес.
    Стихото ти притежава истинност, Албена и ме натъжи. Много.
  • Душата е крехка като китайски порцелан..винаги ще личат многократно залепените парчета..Писано е отдавна..миналия век..Когато диабета стана мой любовник онази любов си плю на петите..не е била истинската,нали..Да,вече не кърпя,защото и кърпежа става от двама,но отсрещната страна не знае да вдява иглата..ами използвам вече секундно лепило Но следите си остават във вид на спомени..и преживян опит..Много ми допадаш,Ани..как ли бих могла да те открия във фб..
Propuestas
: ??:??