31 oct 2013, 22:21

Любовта ли сама си отиде...

  Poesía
908 0 4

       *  *  *

 

Любовта ли сама си отиде

или ти я прогони?

Мраз скова ли душата ти

или дъжд заваля?

И сълзите ми,

като самотни капки отронени

се разбиха в прозореца ти

и умряха в калта.

Не аз ли успях

пролетта да опазя,

ти ли обичта си продаде

или ограбиха мен?

И сега, с тази

отчаяна, дива омраза

не намираш покой

ни нощ, нито пък ден.

А не беше ли всичко

така просто и хубаво?

Не гореше ли в огъня ни

чиста, тиха любов?

За миг поспри

и погледни във очите ми -

не прозира ли болката

на прощалния зов...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лакрима Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Няма те,Ани..нито в приятелите,нито в страницата ми.. :'((
  • Благодаря,Людмил!Всяка болка боли..но не съм се отъждествявала като жертва.Живота се е погрижил да ме товари с много изпитания,а тези товари са за силните,нали? Това наистина е написано по„действителен случай“,но не означава,че цялото ми досегашно творчество е..дневник Ще ви досаждам още с мои нещица!!Благодаря ти отново,че намина!
  • Животът често е несправедлив с нас, Албена. Не се идентифицирай с болката си. Не я разглеждай като уникална, само твоя... Така боли повече, мила.
    Мъжете... В повечето случаи сме толкова слепи и недозрели, че си заслужаваме всеки упрек и дори омраза по наш адрес.
    Стихото ти притежава истинност, Албена и ме натъжи. Много.
  • Душата е крехка като китайски порцелан..винаги ще личат многократно залепените парчета..Писано е отдавна..миналия век..Когато диабета стана мой любовник онази любов си плю на петите..не е била истинската,нали..Да,вече не кърпя,защото и кърпежа става от двама,но отсрещната страна не знае да вдява иглата..ами използвам вече секундно лепило Но следите си остават във вид на спомени..и преживян опит..Много ми допадаш,Ани..как ли бих могла да те открия във фб..

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...