31.10.2013 г., 22:21

Любовта ли сама си отиде...

905 0 4

       *  *  *

 

Любовта ли сама си отиде

или ти я прогони?

Мраз скова ли душата ти

или дъжд заваля?

И сълзите ми,

като самотни капки отронени

се разбиха в прозореца ти

и умряха в калта.

Не аз ли успях

пролетта да опазя,

ти ли обичта си продаде

или ограбиха мен?

И сега, с тази

отчаяна, дива омраза

не намираш покой

ни нощ, нито пък ден.

А не беше ли всичко

така просто и хубаво?

Не гореше ли в огъня ни

чиста, тиха любов?

За миг поспри

и погледни във очите ми -

не прозира ли болката

на прощалния зов...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лакрима Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Няма те,Ани..нито в приятелите,нито в страницата ми.. :'((
  • Благодаря,Людмил!Всяка болка боли..но не съм се отъждествявала като жертва.Живота се е погрижил да ме товари с много изпитания,а тези товари са за силните,нали? Това наистина е написано по„действителен случай“,но не означава,че цялото ми досегашно творчество е..дневник Ще ви досаждам още с мои нещица!!Благодаря ти отново,че намина!
  • Животът често е несправедлив с нас, Албена. Не се идентифицирай с болката си. Не я разглеждай като уникална, само твоя... Така боли повече, мила.
    Мъжете... В повечето случаи сме толкова слепи и недозрели, че си заслужаваме всеки упрек и дори омраза по наш адрес.
    Стихото ти притежава истинност, Албена и ме натъжи. Много.
  • Душата е крехка като китайски порцелан..винаги ще личат многократно залепените парчета..Писано е отдавна..миналия век..Когато диабета стана мой любовник онази любов си плю на петите..не е била истинската,нали..Да,вече не кърпя,защото и кърпежа става от двама,но отсрещната страна не знае да вдява иглата..ами използвам вече секундно лепило Но следите си остават във вид на спомени..и преживян опит..Много ми допадаш,Ани..как ли бих могла да те открия във фб..

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...