Любовта ми Любовта ми е стихийната буря, която вълните в морето издига, тя прави от вълните фъртуна и нежният бриз пак извиква. Любовта ми е ручеят бистър, който тече в планината, той пее и водите си плиска, тъй както сълзите в душата. Любовта ми е топлото слънце, което огрява цветята, докосва ги нежно и от зрънце - ароматният цвят, а в него росата. Любовта ми е птица в небето, която кръжи и с гласа си омайва, за миг тя разпалва без огън сърцето, за миг натъжава, за миг го и радва. Любовта ми е есен дъждовна, богата на сълзи и бедна на радост, напомняща песен тъжовна, даряваща сили и младост. Любовта ми е зимата снежна, студена и чиста, покрита със скреж, необходима е само усмивката нежна, за да стопли сърцето ми днес. Любовта ми е пролет красива, разцъфнала, тиха, ухайна, обагряща природата дива, несигурна, плаха, потайна... Любовта ми е знойното лято, гореща и пареща, обвита от жар, блестяща като истинско злато, изпепеляваща като пожар. Любовта ми е приказка стара, която говори за чужда страна, там щастието е колкото пясък в Сахара, там няма мъка и няма тъга. Любовта ми е розата майска, която стои в полумрака. Любовта ми е жажда за ласка. Любовта ми, Любовта ми към някой...
Siguiente en la categoría
Siguiente del autor