Любовта ми
Любовта ми е стихийната буря,
която вълните в морето издига,
тя прави от вълните фъртуна
и нежният бриз пак извиква.
Любовта ми е ручеят бистър,
който тече в планината,
той пее и водите си плиска,
тъй както сълзите в душата.
Любовта ми е топлото слънце,
което огрява цветята,
докосва ги нежно и от зрънце -
ароматният цвят, а в него росата.
Любовта ми е птица в небето,
която кръжи и с гласа си омайва,
за миг тя разпалва без огън сърцето,
за миг натъжава, за миг го и радва.
Любовта ми е есен дъждовна,
богата на сълзи и бедна на радост,
напомняща песен тъжовна,
даряваща сили и младост.
Любовта ми е зимата снежна,
студена и чиста, покрита със скреж,
необходима е само усмивката нежна,
за да стопли сърцето ми днес.
Любовта ми е пролет красива,
разцъфнала, тиха, ухайна,
обагряща природата дива,
несигурна, плаха, потайна...
Любовта ми е знойното лято,
гореща и пареща, обвита от жар,
блестяща като истинско злато,
изпепеляваща като пожар.
Любовта ми е приказка стара,
която говори за чужда страна,
там щастието е колкото пясък в Сахара,
там няма мъка и няма тъга.
Любовта ми е розата майска,
която стои в полумрака.
Любовта ми е жажда за ласка.
Любовта ми, Любовта ми към някой...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Всички права запазени
