Любовта ми остана...
Ти си тръгна от мен,
но любовта ми остана,
като непресъхващ вулкан,
като жива рана -
като теб да ме гледа
с твойте пъстри очи.
Като теб да говори,
като теб да мълчи.
Като теб да ме буди
нощем на сън.
Като теб да ме топли,
когато студено е вън.
Като теб да прощава,
като теб да вини.
Като теб да мечтае
за мойте дестки мечти.
Като тебе да страда
и да рони сълзи.
Като теб да обича,
като теб да гори.
И си мисля насълзена,
че случайно някой ден,
моята любов ще си отиде
и на нейно място
ти ще си до мен.
но любовта ми остана,
като непресъхващ вулкан,
като жива рана -
като теб да ме гледа
с твойте пъстри очи.
Като теб да говори,
като теб да мълчи.
Като теб да ме буди
нощем на сън.
Като теб да ме топли,
когато студено е вън.
Като теб да прощава,
като теб да вини.
Като теб да мечтае
за мойте дестки мечти.
Като тебе да страда
и да рони сълзи.
Като теб да обича,
като теб да гори.
И си мисля насълзена,
че случайно някой ден,
моята любов ще си отиде
и на нейно място
ти ще си до мен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Яна Келорска Todos los derechos reservados
Харесва ми !6
