Jun 25, 2006, 6:35 PM

Любовта ми остана...

  Poetry
1K 0 2
Ти си тръгна от мен,
но любовта ми остана,
като непресъхващ вулкан,
като жива рана -
като теб да ме гледа
с твойте пъстри очи.
Като теб да говори,
като теб да мълчи.
Като теб да ме буди
нощем на сън.
Като теб да ме топли,
когато студено е вън.
Като теб да прощава,
като теб да вини.
Като теб да мечтае
за мойте дестки мечти.
Като тебе да страда
и да рони сълзи.
Като теб да обича,
като теб да гори.
И си мисля насълзена,
че случайно някой ден,
моята любов ще си отиде
и на нейно място
ти ще си до мен. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна Келорска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...