16 feb 2008, 17:04

Любовта на кошутата

  Poesía
1.2K 0 10

Сред дивната природа във гората

една кошута с нежност, с топлина

наглеждаше си рожбата в тревата

и беше най-щастлива на света.

 

Не щеш ли, там, привлечен от петната,

съзря я горд елен със царствен сан,

в кошутата говореше жената

и сякаш казваше му тя: "Ела при мен."

 

Любов даряваше му с нежен поглед,

жадуваше за ласките й той.

И в този миг, във утрото тъй свежо,

тя сакаш шепнеше му: "Ти си мой."

 

След този миг на нежност и блаженство

еленът  гордо се отдалечи.

Кошутата остана във тревата

над рожбата си  мила тя да бди.

1981г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Снежана Кръстанова-Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотен стих!
    Пълен с красота!
    Поздравления!
  • Поздрави!!!
  • Романтично и малко тъжно.
    Гордият елен отмина един красив копнеж за любоя.
    И при хората се случва...
    Разчувства ме, Снежи. Благодаря ти!
  • Прекрасен стих!Поздрав!
  • Много еротично и красиво, аплодисменти!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...