16 feb 2008, 17:04

Любовта на кошутата

  Poesía
1.2K 0 10

Сред дивната природа във гората

една кошута с нежност, с топлина

наглеждаше си рожбата в тревата

и беше най-щастлива на света.

 

Не щеш ли, там, привлечен от петната,

съзря я горд елен със царствен сан,

в кошутата говореше жената

и сякаш казваше му тя: "Ела при мен."

 

Любов даряваше му с нежен поглед,

жадуваше за ласките й той.

И в този миг, във утрото тъй свежо,

тя сакаш шепнеше му: "Ти си мой."

 

След този миг на нежност и блаженство

еленът  гордо се отдалечи.

Кошутата остана във тревата

над рожбата си  мила тя да бди.

1981г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Снежана Кръстанова-Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотен стих!
    Пълен с красота!
    Поздравления!
  • Поздрави!!!
  • Романтично и малко тъжно.
    Гордият елен отмина един красив копнеж за любоя.
    И при хората се случва...
    Разчувства ме, Снежи. Благодаря ти!
  • Прекрасен стих!Поздрав!
  • Много еротично и красиво, аплодисменти!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...