16.02.2008 г., 17:04

Любовта на кошутата

1.2K 0 10

Сред дивната природа във гората

една кошута с нежност, с топлина

наглеждаше си рожбата в тревата

и беше най-щастлива на света.

 

Не щеш ли, там, привлечен от петната,

съзря я горд елен със царствен сан,

в кошутата говореше жената

и сякаш казваше му тя: "Ела при мен."

 

Любов даряваше му с нежен поглед,

жадуваше за ласките й той.

И в този миг, във утрото тъй свежо,

тя сакаш шепнеше му: "Ти си мой."

 

След този миг на нежност и блаженство

еленът  гордо се отдалечи.

Кошутата остана във тревата

над рожбата си  мила тя да бди.

1981г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежана Кръстанова-Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотен стих!
    Пълен с красота!
    Поздравления!
  • Поздрави!!!
  • Романтично и малко тъжно.
    Гордият елен отмина един красив копнеж за любоя.
    И при хората се случва...
    Разчувства ме, Снежи. Благодаря ти!
  • Прекрасен стих!Поздрав!
  • Много еротично и красиво, аплодисменти!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...