16 февр. 2008 г., 17:04

Любовта на кошутата

1.2K 0 10

Сред дивната природа във гората

една кошута с нежност, с топлина

наглеждаше си рожбата в тревата

и беше най-щастлива на света.

 

Не щеш ли, там, привлечен от петната,

съзря я горд елен със царствен сан,

в кошутата говореше жената

и сякаш казваше му тя: "Ела при мен."

 

Любов даряваше му с нежен поглед,

жадуваше за ласките й той.

И в този миг, във утрото тъй свежо,

тя сакаш шепнеше му: "Ти си мой."

 

След този миг на нежност и блаженство

еленът  гордо се отдалечи.

Кошутата остана във тревата

над рожбата си  мила тя да бди.

1981г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Снежана Кръстанова-Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотен стих!
    Пълен с красота!
    Поздравления!
  • Поздрави!!!
  • Романтично и малко тъжно.
    Гордият елен отмина един красив копнеж за любоя.
    И при хората се случва...
    Разчувства ме, Снежи. Благодаря ти!
  • Прекрасен стих!Поздрав!
  • Много еротично и красиво, аплодисменти!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...