16 февр. 2008 г., 17:04

Любовта на кошутата

1.2K 0 10

Сред дивната природа във гората

една кошута с нежност, с топлина

наглеждаше си рожбата в тревата

и беше най-щастлива на света.

 

Не щеш ли, там, привлечен от петната,

съзря я горд елен със царствен сан,

в кошутата говореше жената

и сякаш казваше му тя: "Ела при мен."

 

Любов даряваше му с нежен поглед,

жадуваше за ласките й той.

И в този миг, във утрото тъй свежо,

тя сакаш шепнеше му: "Ти си мой."

 

След този миг на нежност и блаженство

еленът  гордо се отдалечи.

Кошутата остана във тревата

над рожбата си  мила тя да бди.

1981г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Снежана Кръстанова-Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотен стих!
    Пълен с красота!
    Поздравления!
  • Поздрави!!!
  • Романтично и малко тъжно.
    Гордият елен отмина един красив копнеж за любоя.
    И при хората се случва...
    Разчувства ме, Снежи. Благодаря ти!
  • Прекрасен стих!Поздрав!
  • Много еротично и красиво, аплодисменти!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...