6 dic 2011, 11:08

Любовта на кръст разпъна 

  Poesía » De amor
762 0 6

За любовта тъгувам, скъпи,

гостенката, в залеза дошла.

За теб какво да съжалявам,

подвластен ти си на страха.

 

Хубавото… не си спомням,

накрая всичко заличи.

Какво след себе си остави -

спомени за огорчени дни.

 

Любовта на кръст разпъна,

положи ми трънливия венец.

Свърши, вече не го нося,

навън полъхва свеж ветрец.

 

 

 

© Лилия Нейкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??