За любовта тъгувам, скъпи,
гостенката, в залеза дошла.
За теб какво да съжалявам,
подвластен ти си на страха.
Хубавото… не си спомням,
накрая всичко заличи.
Какво след себе си остави -
спомени за огорчени дни.
Любовта на кръст разпъна,
положи ми трънливия венец.
Свърши, вече не го нося,
навън полъхва свеж ветрец.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse