За любовта тъгувам, скъпи,
гостенката, в залеза дошла.
За теб какво да съжалявам,
подвластен ти си на страха.
Хубавото… не си спомням,
накрая всичко заличи.
Какво след себе си остави -
спомени за огорчени дни.
Любовта на кръст разпъна,
положи ми трънливия венец.
Свърши, вече не го нося,
навън полъхва свеж ветрец.
© Лилия Нейкова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Прекрасен стих!