20 ene 2005, 19:36

Любовта на робите

  Poesía
1.2K 0 6

Любовта на робите

Тази нощ бързо свърши бутилката.
Тази нощ отминаваше бавно.
Преди първият ден да изпсува,
Тихо легнах, но не сънувах.
Всяка нощ е черна робиня.
Само робите я изслушваме.
Сладък е робският сън,
малко оставаме и я наобикаляме.
Тъжни очи, сенки червени.
Нощта не подбира слушатели.
Но ето, че всички си легнаха.
Със красивата нощ се спогледахме.
В дива тъмнина телата робски
се търсят жадни за любов.
Жадни за мълчание...
Сега и никога! Докрая!
Нощта си тръгва -
тъмната робиня.
Светофарен крясък край душите!
Ще я чакам с моята бутилка.
Ще я търся в тъмната им дневност.
И ще я намеря!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...