Любовта на робите
Любовта на робите
Тази нощ бързо свърши бутилката.
Тази нощ отминаваше бавно.
Преди първият ден да изпсува,
Тихо легнах, но не сънувах.
Всяка нощ е черна робиня.
Само робите я изслушваме.
Сладък е робският сън,
малко оставаме и я наобикаляме.
Тъжни очи, сенки червени.
Нощта не подбира слушатели.
Но ето, че всички си легнаха.
Със красивата нощ се спогледахме.
В дива тъмнина телата робски
се търсят жадни за любов.
Жадни за мълчание...
Сега и никога! Докрая!
Нощта си тръгва -
тъмната робиня.
Светофарен крясък край душите!
Ще я чакам с моята бутилка.
Ще я търся в тъмната им дневност.
И ще я намеря!
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
Супер е!
