9 jul 2020, 10:35

Любовта на робота

1.3K 0 2

Засичайки те аз за първи път

отчита взорът-сензор: "Хубавица".

Батерията под метална плът

усилва бърз волтаж към всяка жица.

 

Очите ти, две лампички - пробиват

в компютъра ми нежно всеки код

и чипове объркани заспиват,

и губя сякаш памет, и анод.

 

Примигвам плах пред твоята обвивка

пленяваща с дизайна си най-нов,

и грейва електронната усмивка,

и включваш ме към тебе със любов.

 

Едничък кабел свързвани, но мила

зареждаш с информация и сила.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...