9 jul 2020, 10:35

Любовта на робота

1.3K 0 2

Засичайки те аз за първи път

отчита взорът-сензор: "Хубавица".

Батерията под метална плът

усилва бърз волтаж към всяка жица.

 

Очите ти, две лампички - пробиват

в компютъра ми нежно всеки код

и чипове объркани заспиват,

и губя сякаш памет, и анод.

 

Примигвам плах пред твоята обвивка

пленяваща с дизайна си най-нов,

и грейва електронната усмивка,

и включваш ме към тебе със любов.

 

Едничък кабел свързвани, но мила

зареждаш с информация и сила.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...