Засичайки те аз за първи път
отчита взорът-сензор: "Хубавица".
Батерията под метална плът
усилва бърз волтаж към всяка жица.
Очите ти, две лампички - пробиват
в компютъра ми нежно всеки код
и чипове объркани заспиват,
и губя сякаш памет, и анод.
Примигвам плах пред твоята обвивка
пленяваща с дизайна си най-нов,
и грейва електронната усмивка,
и включваш ме към тебе със любов.
Едничък кабел свързвани, но мила
зареждаш с информация и сила.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
