9.07.2020 г., 10:35

Любовта на робота

1.3K 0 2

Засичайки те аз за първи път

отчита взорът-сензор: "Хубавица".

Батерията под метална плът

усилва бърз волтаж към всяка жица.

 

Очите ти, две лампички - пробиват

в компютъра ми нежно всеки код

и чипове объркани заспиват,

и губя сякаш памет, и анод.

 

Примигвам плах пред твоята обвивка

пленяваща с дизайна си най-нов,

и грейва електронната усмивка,

и включваш ме към тебе със любов.

 

Едничък кабел свързвани, но мила

зареждаш с информация и сила.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...