9.07.2020 г., 10:35

Любовта на робота

1.3K 0 2

Засичайки те аз за първи път

отчита взорът-сензор: "Хубавица".

Батерията под метална плът

усилва бърз волтаж към всяка жица.

 

Очите ти, две лампички - пробиват

в компютъра ми нежно всеки код

и чипове объркани заспиват,

и губя сякаш памет, и анод.

 

Примигвам плах пред твоята обвивка

пленяваща с дизайна си най-нов,

и грейва електронната усмивка,

и включваш ме към тебе със любов.

 

Едничък кабел свързвани, но мила

зареждаш с информация и сила.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...