22 sept 2019, 7:53

Любовта на Твореца 

  Poesía » De amor, Filosófica, Formas graves
1231 8 29

Ти си в допира лек на жужаща пчеличка,

размножила живота, дарила му сладост.

В неуморните, хранещи клюнове птичи

малки човчици жълти, разтворени лакомо.

 

В  благородния храбър делфин - избавление

за отчаян крушенец сред синята бездна.

В безусловната вярност на влюбени лебеди.

В две ръце, вкусен обед поднесли на бедния.

 

В ореола щастлив на момче и момиче.

В мълчаливия порив на сплетени пръсти.

И в смеха на дете, като ручай потичащ

по лицето на делника прашен, намръщен...

 

Ти си в тази спасителна, крепка прегръдка

на Баща и син блуден, когато се връща!…


 

Албена Димитрова

21.9.2019.

Павликени

© Албена Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??