Ти си в допира лек на жужаща пчеличка,
размножила живота, дарила му сладост.
В неуморните, хранещи клюнове птичи
малки човчици жълти, разтворени лакомо.
В благородния храбър делфин - избавление
за отчаян крушенец сред синята бездна.
В безусловната вярност на влюбени лебеди.
В две ръце, вкусен обед поднесли на бедния.
В ореола щастлив на момче и момиче.
В мълчаливия порив на сплетени пръсти.
И в смеха на дете, като ручай потичащ
по лицето на делника прашен, намръщен...
Ти си в тази спасителна, крепка прегръдка
на Баща и син блуден, когато се връща!…
Албена Димитрова
21.9.2019.
Павликени
© Албена Димитрова Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
Тези, които носят светлина на другите, никога не остават на тъмно »