Душата ми за теб умира,
сърцето в мрака без тебе се раздира,
кръв капе от очите ми две...
моля те... обичай ме за миг още поне.

Без теб сам съм в мрака,
като вълк единак, в шубрака,
дебна... чакам те... ти ела,
като жертва искам те, в моята снага...

Вълкът съм аз, там сам в пустотата,
вълкът... на който ти открадна му душата.

Дебна и сам ловувам, всяка нощ.. всеки ден,
мечтая... копнея отново да те имам до мен,
убивам, търся те, под всеки камък, всяко дърво...
убивам... жадувам... искам с теб да сме отново едно...

Изминах тежък и дълъг път насред пустошта,
стигнах.. пристигнах, намерих те, но дали ти си тя...
докоснах те нежно, с вълчи очи...
допрях се... разбрах... че само мираж беше ти...

Отново тръгнах сам, в нощта,
отново вълка след себе си остава само следа...
отново започнах да убивам и ловя,
отново започнах да те търся в безкрайната тишина...