Спомени минали, спомени стари,
мен навестяват ме често сега;
вечни сподвижници, вместо другари,
мисли ненужни пораждат нега!
Извор бездънен, сърцето свенливо,
цял живот пази вълшебния зов
и съкровеното чувство красиво,
плод на момчешката първа любов!
март, 2012
Иван Митов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse
Стихотворението е част от поемата "Любовта на юношата", поместена в "Повеите на любовта" - първа книга.
Използвам случая да простя на онези творци, които прикрити зад маската на анонимността, охулиха, волно или неволно, трите ми творби: "Обич", "Учителката" и "Любов, любов".
На всички творци на "Откровения" - Светлина, Любов и много творчески успехи!