15 may 2018, 21:26  

Извор бездънен

474 3 3

 

Спомени минали, спомени стари,

мен навестяват ме често сега;

вечни сподвижници, вместо другари,

мисли ненужни пораждат нега!

 

Извор бездънен, сърцето свенливо,

цял живот пази вълшебния зов

и съкровеното чувство красиво,

плод на момчешката първа любов!

 

март, 2012

 

Иван Митов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванъ Митовъ Todos los derechos reservados

Стихотворението е част от поемата "Любовта на юношата", поместена в "Повеите на любовта" - първа книга.

Използвам случая да простя на онези  творци,  които прикрити зад маската на анонимността, охулиха, волно или неволно, трите ми творби: "Обич", "Учителката" и "Любов, любов".

На всички творци на "Откровения" - Светлина, Любов и много творчески успехи!

Comentarios

Comentarios

  • Огорчен съм от поредното нападение на мои творби, Жертва на това нападение беше "Любовта на юношата" - 2.Извор бездънен.
    Прощавам с обич на този човек. Нека Светлина и любов да го спохождат по жизнената му пътека..
  • Благодаря ти за коментара, Стойчо! Желая ти здраве и творчески успехи!
  • Харесва ми!
    Поздравления,Иван!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...