Извор бездънен
Спомени минали, спомени стари,
мен навестяват ме често сега;
вечни сподвижници, вместо другари,
мисли ненужни пораждат нега!
Извор бездънен, сърцето свенливо,
цял живот пази вълшебния зов
и съкровеното чувство красиво,
плод на момчешката първа любов!
март, 2012
Иван Митов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванъ Митовъ Всички права запазени