Любовта ни спаси. Теб – от мрака.
Мен - от сивото в днешния ден,
от което горчеше ми залъка...
С всеки залез, до смърт уморен,
аз угасвах. Стрелите на времето
ме пробождаха. Тиха война
във душата ми стенеща тлееше...
Бавна смърт от стрела – самота.
Ти прекрачи през прага на нищото
и във сивия ден ме откри.
Преродих се – сълза във очите ти...
част от теб... Любовта ни спаси.