Любовта ни спаси

Poesía

1.3K 0 28

Любовта ни спаси. Теб – от мрака.

Мен - от сивото в днешния ден,

от което горчеше ми залъка...

С всеки залез, до смърт уморен,

аз угасвах. Стрелите на времето

ме пробождаха. Тиха война

във душата ми стенеща тлееше...

Бавна смърт от стрела – самота.

Ти прекрачи през прага на нищото

и във сивия ден ме откри.

Преродих се – сълза във очите ти...

част от теб... Любовта ни спаси.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Melany71 (Светла)

Без коментар просто...Уникална си!

2009-09-18T15:13:37+03:00
viktoar (Виктория Стоянова)

Една спасена, остават още много Прекрасна си!

2009-09-01T23:05:33+03:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

"Ти ме гледаш, завързал ръцете си
с тежки мисли. Поел своя път,
и ми шепнеш... Всъщност, шепнеш на себе си,
че ще бъдем едно - там, отвъд.
Може би ще ти кажа – отивай си.
Аз не искам любов през стъкло.
Искам всичко във всеки от дните си –
днес да бъдем със тебе едно."

2009-09-01T18:22:37+03:00
ruba (Руми Бакърджиева)

"Ако любов нямам, нищо те съм" /апостол Павел/
Много силно. Докосна ме!

2009-09-01T13:40:00+03:00
Emanuela_angel (Емануела)

...........!!!

Прекрасно е! Бъдете...!!! С Любов!

2009-08-31T19:53:11+03:00