30 ago 2009, 22:59

Любовта ни спаси 

  Poesía
1189 0 28
Любовта ни спаси. Теб – от мрака.
Мен - от сивото в днешния ден,
от което горчеше ми залъка...
С всеки залез, до смърт уморен,
аз угасвах. Стрелите на времето
ме пробождаха. Тиха война
във душата ми стенеща тлееше...
Бавна смърт от стрела – самота.
Ти прекрачи през прага на нищото
и във сивия ден ме откри.
Преродих се – сълза във очите ти...
част от теб... Любовта ни спаси.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ева Корназова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??