Любовта ни спаси

Poetry

1.3K 0 28

Любовта ни спаси. Теб – от мрака.

Мен - от сивото в днешния ден,

от което горчеше ми залъка...

С всеки залез, до смърт уморен,

аз угасвах. Стрелите на времето

ме пробождаха. Тиха война

във душата ми стенеща тлееше...

Бавна смърт от стрела – самота.

Ти прекрачи през прага на нищото

и във сивия ден ме откри.

Преродих се – сълза във очите ти...

част от теб... Любовта ни спаси.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Melany71 (Светла)

Без коментар просто...Уникална си!

2009-09-18T15:13:37+03:00
viktoar (Виктория Стоянова)

Една спасена, остават още много Прекрасна си!

2009-09-01T23:05:33+03:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

"Ти ме гледаш, завързал ръцете си
с тежки мисли. Поел своя път,
и ми шепнеш... Всъщност, шепнеш на себе си,
че ще бъдем едно - там, отвъд.
Може би ще ти кажа – отивай си.
Аз не искам любов през стъкло.
Искам всичко във всеки от дните си –
днес да бъдем със тебе едно."

2009-09-01T18:22:37+03:00
ruba (Руми Бакърджиева)

"Ако любов нямам, нищо те съм" /апостол Павел/
Много силно. Докосна ме!

2009-09-01T13:40:00+03:00
Emanuela_angel (Емануела)

...........!!!

Прекрасно е! Бъдете...!!! С Любов!

2009-08-31T19:53:11+03:00