30 авг. 2009 г., 22:59

Любовта ни спаси

1.3K 0 28

Любовта ни спаси. Теб – от мрака.

Мен - от сивото в днешния ден,

от което горчеше ми залъка...

С всеки залез, до смърт уморен,

 

аз угасвах. Стрелите на времето

ме пробождаха. Тиха война

във душата ми стенеща тлееше...

Бавна смърт от стрела – самота.

 

Ти прекрачи през прага на нищото

и във сивия ден ме откри.

Преродих се – сълза във очите ти...

част от теб... Любовта ни спаси.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ева Корназова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Без коментар просто...Уникална си!
  • Една спасена, остават още много Прекрасна си!
  • "Ти ме гледаш, завързал ръцете си
    с тежки мисли. Поел своя път,
    и ми шепнеш... Всъщност, шепнеш на себе си,
    че ще бъдем едно - там, отвъд.
    Може би ще ти кажа – отивай си.
    Аз не искам любов през стъкло.
    Искам всичко във всеки от дните си –
    днес да бъдем със тебе едно."
  • "Ако любов нямам, нищо те съм" /апостол Павел/
    Много силно. Докосна ме!
  • ...........!!!

    Прекрасно е! Бъдете...!!! С Любов!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...