12 dic 2015, 14:11

Любовта обича смелите

1.5K 0 16

Бам, Бам, Бам !

 

Забиваха се  гвоздеи в сърцето му,

а  той не можеше и грам да понесе..

С лъжи оплетен, лъган сам от себе си,

в очи на мъж - характер на момче.

 

А цялата му нагласена приказка,

за редно и нередно в този свят,

се срути във мига, когато тичайки

я срещна там, сред уличния прах.

 

Препъна се в полата ù до глезена,

оплете се в косите ù блестящи,

удави се в очите ù, невярвайки,

че тези страсти може да са страшни...

 

И тухличка по тухла се разпадна

в главата му зазиданата правда.

Желаеше една жена до лудост,

макар и чужда - ех, съдба коварна!

 

И нищо, че мечтата му за истинска,

изгаряща пътеките след себе си,

любов - сега в ръцете си я имаше -

на мозъка продаде пак сърцето си.

 

Изплашен, че от болките по пътя,

докато сбъдва влюбени желания,

ще сгази твърде много предразсъдъци,

пожертва нея - скрит зад оправдания.

 

И точно там, на уличния праг,

където някога сърцето му нашепна,

че всъщност тя е неговият път,

се спъна и завинаги изчезна.

 

Сега вървеше по познати пътища

и стъпваше във старите си дири-

удобни, безопасни и премислени,

но с поглед, неспособен да я види..

 

Любов! Дали съдба или случайност,

създадена за радост или болка?

Единствена си! Истинска реалност

за смелите.. За другите - прокоба.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Любовта не мрази никого -просто понякога те подминава ,защото нямаш смелост да я спреш ! Мерси на всички !
  • На това му се казва - страхливост...!!!
    "Изплашен, че от болките по пътя,
    докато сбъдва влюбени желания,
    ще сгази твърде много предразсъдъци,
    пожертва нея - скрит зад оправдания."
  • "И точно там, на уличния праг,
    където някога сърцето му нашепна,
    че всъщност тя е неговият път,
    се спъна и завинаги изчезна."

    Много истина има в този стих! Поздравления, Адри! Определено си излял душата си.... Харесах!
  • ... защо му е на мозъка сърце...? Органът на чувствата... какъв злокобен мозък... изяде и моето сърце...
  • Много благодаря за огромното внимание и милите думи,които прочитам ! Вие сте творци,а от оценката на себеподобните аз се уча винаги

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...