Любовта обича смелите
Бам, Бам, Бам !
Забиваха се гвоздеи в сърцето му,
а той не можеше и грам да понесе..
С лъжи оплетен, лъган сам от себе си,
в очи на мъж - характер на момче.
А цялата му нагласена приказка,
за редно и нередно в този свят,
се срути във мига, когато тичайки
я срещна там, сред уличния прах.
Препъна се в полата ù до глезена,
оплете се в косите ù блестящи,
удави се в очите ù, невярвайки,
че тези страсти може да са страшни...
И тухличка по тухла се разпадна
в главата му зазиданата правда.
Желаеше една жена до лудост,
макар и чужда - ех, съдба коварна!
И нищо, че мечтата му за истинска,
изгаряща пътеките след себе си,
любов - сега в ръцете си я имаше -
на мозъка продаде пак сърцето си.
Изплашен, че от болките по пътя,
докато сбъдва влюбени желания,
ще сгази твърде много предразсъдъци,
пожертва нея - скрит зад оправдания.
И точно там, на уличния праг,
където някога сърцето му нашепна,
че всъщност тя е неговият път,
се спъна и завинаги изчезна.
Сега вървеше по познати пътища
и стъпваше във старите си дири-
удобни, безопасни и премислени,
но с поглед, неспособен да я види..
Любов! Дали съдба или случайност,
създадена за радост или болка?
Единствена си! Истинска реалност
за смелите.. За другите - прокоба.
© Йордан All rights reserved.
