Adri (Йордан)
60 584
12.12.2015 г., 14:11 ч.

Любовта обича смелите 

  Поезия » Любовна
1154 0 16

Бам, Бам, Бам !

 

Забиваха се  гвоздеи в сърцето му,

а  той не можеше и грам да понесе..

С лъжи оплетен, лъган сам от себе си,

в очи на мъж - характер на момче.

 

А цялата му нагласена приказка,

за редно и нередно в този свят,

се срути във мига, когато тичайки

я срещна там, сред уличния прах.

 

Препъна се в полата ù до глезена,

оплете се в косите ù блестящи,

удави се в очите ù, невярвайки,

че тези страсти може да са страшни...

 

И тухличка по тухла се разпадна

в главата му зазиданата правда.

Желаеше една жена до лудост,

макар и чужда - ех, съдба коварна!

 

И нищо, че мечтата му за истинска,

изгаряща пътеките след себе си,

любов - сега в ръцете си я имаше -

на мозъка продаде пак сърцето си.

 

Изплашен, че от болките по пътя,

докато сбъдва влюбени желания,

ще сгази твърде много предразсъдъци,

пожертва нея - скрит зад оправдания.

 

И точно там, на уличния праг,

където някога сърцето му нашепна,

че всъщност тя е неговият път,

се спъна и завинаги изчезна.

 

Сега вървеше по познати пътища

и стъпваше във старите си дири-

удобни, безопасни и премислени,

но с поглед, неспособен да я види..

 

Любов! Дали съдба или случайност,

създадена за радост или болка?

Единствена си! Истинска реалност

за смелите.. За другите - прокоба.

 

 

 

 

© Йордан Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Любовта не мрази никого -просто понякога те подминава ,защото нямаш смелост да я спреш ! Мерси на всички !
  • На това му се казва - страхливост...!!!
    "Изплашен, че от болките по пътя,
    докато сбъдва влюбени желания,
    ще сгази твърде много предразсъдъци,
    пожертва нея - скрит зад оправдания."
  • "И точно там, на уличния праг,
    където някога сърцето му нашепна,
    че всъщност тя е неговият път,
    се спъна и завинаги изчезна."

    Много истина има в този стих! Поздравления, Адри! Определено си излял душата си.... Харесах!
  • ... защо му е на мозъка сърце...? Органът на чувствата... какъв злокобен мозък... изяде и моето сърце...
  • Много благодаря за огромното внимание и милите думи,които прочитам ! Вие сте творци,а от оценката на себеподобните аз се уча винаги
  • Хареса ми! Поздрав, Адри!
  • Харесах, Адри!
  • Наистина любовта обича смелите...!
  • Великолепно!
  • Невероятен стих!
    Толкова истински, че няма как да не изразя възхитата си!
  • Раздра ме, Адри! ...прекрасно откровение...Поздравления...Ще те чета много...Благодаря ти!
  • ЕХ,колко е хубаво, че веднъж на две седмици те намирам тука, а тази седмица цели два пъти ! Пишеш прекрасно,наистина, едва ли има човек, който не би разбрал словото ти- мисля, че в това му е силата. И още нещо-уникално усещане за ритъм, страшно изящна рима- поезия, която не е нужно да е претрупана от метафоричност, защото тя просто диша
  • Танче, Цвети, Младен, Белла и Анастасия- много благодаря, за мен е радост да ви видя
  • Голготски път рисуваш за любовта, Йордане. Път водещ към разпятие, за което се намеква в първия ти куплет. Дано правилно съм разбрал. Важното е, че се получило изстрадано и хубаво стихотворение с много силен финал. Поздрав от мен!
  • Наистина, Адри, бръкна в душата ми!!! Наистина, любовта е със смелите! Наистина трябва да слушаме сърцето! Трябва да се отървем от вина, страх, болка, осъждане и да преборим битието! Само тогава можем да изживеем любовта! Прекрасен стих! Перфектен си! Нямам думи!!!
  • Браво, Адри!
Предложения
: ??:??