Любовта понякога е слабина
Спомен мил... Усмивка и прегръдка
от снимка скъпа - майка и дете.
В очите - пламъчета скрила,
в душите - нарисувала небе.
И сякаш, закодирала е обич,
най-чистата, единствена в света,
в която и смъртта не ще наложи
забравата. Там властва любовта.
След век дори... по-силна ще живее.
Щастието пак ще се роди
в приспивна песен, в майчина утроба
или чрез ангел блеснал сред звезди.
Та вечно да напомня, че я има
онази болка - святата тъга,
останала за нас неповторима.
От Бог дарена сила. Слабина.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Мезева Todos los derechos reservados
