Mar 11, 2024, 6:32 PM  

Любовта понякога е слабина 

  Poetry » Phylosophy
208 3 8

Спомен мил... Усмивка и прегръдка
от снимка скъпа - майка и дете.
В очите - пламъчета  скрила,
в душите  - нарисувала небе.
И сякаш,  закодирала е обич,
най-чистата, единствена в света,
в която и смъртта не ще наложи
забравата. Там властва любовта.
След век дори... по-силна ще живее.
Щастието пак ще се роди
в приспивна песен, в майчина утроба
или чрез ангел блеснал сред звезди. 
Та вечно да напомня, че я има 
онази болка - святата тъга,
останала за нас неповторима.
От Бог дарена сила. Слабина.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??