11.03.2024 г., 18:32 ч.  

Любовта понякога е слабина 

  Поезия » Философска
555 3 8

Спомен мил... Усмивка и прегръдка
от снимка скъпа - майка и дете.
В очите - пламъчета  скрила,
в душите  - нарисувала небе.
И сякаш,  закодирала е обич,
най-чистата, единствена в света,
в която и смъртта не ще наложи
забравата. Там властва любовта.
След век дори... по-силна ще живее.
Щастието пак ще се роди
в приспивна песен, в майчина утроба
или чрез ангел блеснал сред звезди. 
Та вечно да напомня, че я има 
онази болка - святата тъга,
останала за нас неповторима.
От Бог дарена сила. Слабина.

© Таня Мезева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Любовта е мъдростта на безумните и безумието на мъдрите »

17 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??