Любовта се върна у дома
В тишината на нощта
на вратата ми почука тя,
върнала се беше у дома,
вече уморена, любовта.
Отворих и вратата,
пуснах я в душата.
Тя прогони самотата
и на мрака тишината.
Върнала се беше у дома,
вече уморена, любовта
и донесе топла светлина
за моята самотна душа.
Поседна само за минута
и разказа как в света
от град на град се лута
много дълги зими и лета.
Вървяла беше през града,
изцапана на злобата с калта,
не поиска вино, ни вода,
да се разплаче даже не успя.
У дома остана тя...
и вече не съм сама.
Даже и да има тъга,
любовта е с мене у дома.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Диди Ф Todos los derechos reservados
