11.11.2008 г., 23:16

Любовта се върна у дома

1.7K 0 3


В тишината на нощта

на вратата ми почука тя,

върнала се беше у дома,

вече уморена, любовта.



Отворих и вратата,

пуснах я в душата.

Тя прогони самотата

и на мрака тишината.



Върнала се беше у дома,

вече уморена, любовта

и донесе топла светлина

за моята самотна душа.



Поседна само за минута

и разказа как в света

от град на град се лута

много дълги зими и лета.



Вървяла беше през града,

изцапана на злобата с калта,

не поиска вино, ни вода,

да се разплаче даже не успя.



У дома остана тя...

и вече не съм сама.

Даже и да има тъга,

любовта е с мене у дома.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диди Ф Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...