20 ene 2015, 11:11

Любовта си лекувам с "Фервекс"

585 0 5

Душата ми пържи кюфтета

 

Не зная дали съм

аз някак орисана,

но все ми се случват неща,

с които във другите

семейства съпругите

едва ли се сблъскват така.

 

Пернати съпернички

по моите нервички

цял ден кълват ли, кълват,

че гълъби хиляди,

мъжът ми, щом види ги,

забравя за всичко в света…

 

Край гълъбарския

свят, точно по царски,

разхождат се питбули зли.

Но няма май смисъл

да казвам, че зли са,

щом бягат от котки, нали?

 

А котките някак си

от мене пък бягат  все –

сезонът им бил за любов.

Кой ласките гледа ми,

щом от съседа ни

надава котак тръбен зов.

 

И тъй -  натъжена съм…

Отвред обкръжена съм,

от толкова нежни души,

а чувствам, самотна

останах, сиротна -

и колко ли ще продължи?

 

Усетила тръпка

на студ, вряла глътка

отпивам от доза „Фервекс”

и топлинката

веднага  в душата

раздвижва условен рефлекс.

 

Прибирам се вкъщи

и без да се мръщя

захващам куп женски неща…

В тигана за бърже

кюфтенца опържвам -

и – гледайте шоу сега!

 

Те, моите кучета,

обхода приключиха,

в мига, в който стигна до тях

туй благоухание -

и с чудно старание

пред мен се строиха завчас.

 

Подир тях и котките

послушните, кротките –

се втурнаха с кота при мен.

Строени в краката ми

очакват храната си –

с поглед лъчист, умилен…

 

Накрая дочаках

и съпруга в отплата -

покрит цял в гълъбов пух.

До масата сяда,

към мен се пресяга –

и думички нежни май чух…

 

Дали е от огъня

или грип е – бога ми -

направо ще изгоря!

Душата ми – скара,

 бързо отваря –

да пържи кюфтета и тя.

 

И аз – под претекст,

че ще пия „Фервекс”,

излизам – да се разхладя.

Там пух снежнобял

пътека постлал –

и гълъби нежно кръжат.

 

Объркана, аз

припявам си с глас,

но млъквам, ех, пак нямам шанс –

хиляда съпернички,

гугутки невернички,

на покрива пеят във транс.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хей, много усмивки се събраха! А аз уж изплаквам мъката си от самотата)))))))))) Поздрави, мила Eia! Благодаря, че се отби!
  • Благодаря, Валдемар! Картинка от ежедневието)))Поздрави!
    Вики, усмивки и от мене! Благодаря, че се отби! Поздрави!
  • Хареса ми.Поздравления Много свеж стих

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...