20 янв. 2015 г., 11:11

Любовта си лекувам с "Фервекс"

586 0 5

Душата ми пържи кюфтета

 

Не зная дали съм

аз някак орисана,

но все ми се случват неща,

с които във другите

семейства съпругите

едва ли се сблъскват така.

 

Пернати съпернички

по моите нервички

цял ден кълват ли, кълват,

че гълъби хиляди,

мъжът ми, щом види ги,

забравя за всичко в света…

 

Край гълъбарския

свят, точно по царски,

разхождат се питбули зли.

Но няма май смисъл

да казвам, че зли са,

щом бягат от котки, нали?

 

А котките някак си

от мене пък бягат  все –

сезонът им бил за любов.

Кой ласките гледа ми,

щом от съседа ни

надава котак тръбен зов.

 

И тъй -  натъжена съм…

Отвред обкръжена съм,

от толкова нежни души,

а чувствам, самотна

останах, сиротна -

и колко ли ще продължи?

 

Усетила тръпка

на студ, вряла глътка

отпивам от доза „Фервекс”

и топлинката

веднага  в душата

раздвижва условен рефлекс.

 

Прибирам се вкъщи

и без да се мръщя

захващам куп женски неща…

В тигана за бърже

кюфтенца опържвам -

и – гледайте шоу сега!

 

Те, моите кучета,

обхода приключиха,

в мига, в който стигна до тях

туй благоухание -

и с чудно старание

пред мен се строиха завчас.

 

Подир тях и котките

послушните, кротките –

се втурнаха с кота при мен.

Строени в краката ми

очакват храната си –

с поглед лъчист, умилен…

 

Накрая дочаках

и съпруга в отплата -

покрит цял в гълъбов пух.

До масата сяда,

към мен се пресяга –

и думички нежни май чух…

 

Дали е от огъня

или грип е – бога ми -

направо ще изгоря!

Душата ми – скара,

 бързо отваря –

да пържи кюфтета и тя.

 

И аз – под претекст,

че ще пия „Фервекс”,

излизам – да се разхладя.

Там пух снежнобял

пътека постлал –

и гълъби нежно кръжат.

 

Объркана, аз

припявам си с глас,

но млъквам, ех, пак нямам шанс –

хиляда съпернички,

гугутки невернички,

на покрива пеят във транс.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хей, много усмивки се събраха! А аз уж изплаквам мъката си от самотата)))))))))) Поздрави, мила Eia! Благодаря, че се отби!
  • Благодаря, Валдемар! Картинка от ежедневието)))Поздрави!
    Вики, усмивки и от мене! Благодаря, че се отби! Поздрави!
  • Хареса ми.Поздравления Много свеж стих

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...