Любовта си лекувам с "Фервекс"
Душата ми пържи кюфтета
Не зная дали съм
аз някак орисана,
но все ми се случват неща,
с които във другите
семейства съпругите
едва ли се сблъскват така.
Пернати съпернички
по моите нервички
цял ден кълват ли, кълват,
че гълъби хиляди,
мъжът ми, щом види ги,
забравя за всичко в света…
Край гълъбарския
свят, точно по царски,
разхождат се питбули зли.
Но няма май смисъл
да казвам, че зли са,
щом бягат от котки, нали?
А котките някак си
от мене пък бягат все –
сезонът им бил за любов.
Кой ласките гледа ми,
щом от съседа ни
надава котак тръбен зов.
И тъй - натъжена съм…
Отвред обкръжена съм,
от толкова нежни души,
а чувствам, самотна
останах, сиротна -
и колко ли ще продължи?
Усетила тръпка
на студ, вряла глътка
отпивам от доза „Фервекс”
и топлинката
веднага в душата
раздвижва условен рефлекс.
Прибирам се вкъщи
и без да се мръщя
захващам куп женски неща…
В тигана за бърже
кюфтенца опържвам -
и – гледайте шоу сега!
Те, моите кучета,
обхода приключиха,
в мига, в който стигна до тях
туй благоухание -
и с чудно старание
пред мен се строиха завчас.
Подир тях и котките
послушните, кротките –
се втурнаха с кота при мен.
Строени в краката ми
очакват храната си –
с поглед лъчист, умилен…
Накрая дочаках
и съпруга в отплата -
покрит цял в гълъбов пух.
До масата сяда,
към мен се пресяга –
и думички нежни май чух…
Дали е от огъня
или грип е – бога ми -
направо ще изгоря!
Душата ми – скара,
бързо отваря –
да пържи кюфтета и тя.
И аз – под претекст,
че ще пия „Фервекс”,
излизам – да се разхладя.
Там пух снежнобял
пътека постлал –
и гълъби нежно кръжат.
Объркана, аз
припявам си с глас,
но млъквам, ех, пак нямам шанс –
хиляда съпернички,
гугутки невернички,
на покрива пеят във транс.
© Венета All rights reserved.
)))))))))) Поздрави, мила Eia! Благодаря, че се отби!
