Любовта ти е с изтекъл срок на годност.
Опитам ли я, трудно ще преглътна.
В платната корабни потъват небосводно,
за сбогом, стъпките ти... Тихите ти стъпки.
Обичах те! О, Боже, колко те обичах,
а ти рисуваше ме с поглед в тишината.
Подклаждаше ме, уж че имаш чувства,
а преминаваше през мене като вятър.
По дяволите! Всеки ден по малко те умирах
и раждах се от глупавата си надежда,
че мога красивото във теб да преокрия
и щастлива в очите ти да се огледам.
-----------------------------------------
Виновен, на прага ми недей пристъпва!
След толкова години не искам съжаление!
Щом любовта си тръгне с тихите ти стъпки,
не можеш да Я върнеш с извинение!
© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados