16.01.2008 г., 13:21

Любовта ти е с изтекъл срок на годност

1.1K 0 16

Любовта ти е с изтекъл срок на годност.

Опитам ли я, трудно ще преглътна.

В платната корабни потъват небосводно,

за сбогом, стъпките ти... Тихите ти стъпки.

Обичах те! О, Боже, колко те обичах,

а ти рисуваше ме с поглед в тишината.

Подклаждаше ме, уж че имаш чувства,

а преминаваше през мене като вятър.

По дяволите! Всеки ден по малко те умирах

и раждах се от глупавата си надежда,

че мога красивото във теб да преокрия

и щастлива в очите ти да се огледам.

----------------------------------------- 

Виновен, на прага ми недей пристъпва!

След толкова години не искам съжаление!

Щом любовта си тръгне с тихите ти стъпки,

не можеш да Я върнеш с извинение!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аплодисменти!!!
  • Хареса ми
  • Ох, така ми е познат този първи ред... не мога да се сетя...

    Хубав стих... Казали са ти къде се губи ритъма. Поздрав!
  • Благодаря на всички за отделеното време!
    Прави сте,на места наистина се губи ритъма.
    Ще го поогледам,ще си помисля и за други
    варианти
    Получи се така,че просто днес ми дойде музата и
    нямаше време да го доогледам,но обещавам да го оправя!
    Благодаря още веднъж!
  • Много ми хареса!"Подклаждаше ме, уж че имаш чувства,
    а преминаваше през мене като вятър."!!!Браво!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...