Любовта в нас
Но какво е любовта?
Не ли е усмивка приветлива –
лъчезарен поглед мил
или блудна мисъл похотлива
е по-нежен сексапил?
Първи трепети, желани срещи
в утрото на младостта,
бурни страсти, пориви горещи
на жадуваща душа?
Или е докосване случайно
тя на трепетна ръка,
мигновение ли е сияйно –
миг на радост във тъга?
Пъстроцветна, лъчезарно ярка
на света е любовта,
лъч златисто ален, де проблясва
в капка утринна сълза.
В сребролунни, люлякови нощи
ухае сладко на цветя,
във зефирни и потайни доби –
шепне в сънните листа.
Всичко, дето е сърце смразило
в мъртва ледена тъма,
и това, дето е мечти смрачило,
стапя тя със светлина.
Тъжни, плачещи очи!
Ала не очите плачат тъжно,
а раненото сърце
и душата в горести горчиво
лее сълзи и зове!
Но пък най-горчиви са сълзите
на нещастната любов,
охладила с леден дъх в душите
вихрен порив, страстен зов!...
Без любов безсмислен е животът,
скучно сив, безцветен – блед!
Врат, протрит до кокал от хомота,
вехне бавно – мършавей!
Но тя никога не остарява,
трепка вечно в две сърца!
В сняг дори земята побеляла,
с трепет чака пролетта!...
© Христо Оджаков Todos los derechos reservados