Feb 4, 2012, 1:13 AM

Любовта в нас

  Poetry » Love
1.1K 0 0

Любовта в нас

 

Но какво е любовта?

Не ли е усмивка приветлива –

лъчезарен поглед мил

или блудна мисъл похотлива

е по-нежен сексапил?

Първи трепети, желани срещи

в утрото на младостта,

бурни страсти, пориви горещи

на жадуваща душа?

Или е докосване случайно

тя на трепетна ръка,

мигновение ли е сияйно –

миг на радост във тъга?

Пъстроцветна, лъчезарно ярка

на света е любовта,

лъч златисто ален, де проблясва

в капка утринна сълза.

В сребролунни, люлякови нощи

ухае сладко на цветя,

във зефирни и потайни доби –

шепне в сънните листа.

Всичко, дето е сърце смразило

в мъртва ледена тъма,

и това, дето е мечти смрачило,

стапя тя със светлина.

Тъжни, плачещи очи!

Ала не очите плачат тъжно,

а раненото сърце

и душата в горести горчиво

лее сълзи и зове!

Но пък най-горчиви са сълзите

на нещастната любов,

охладила с леден дъх в душите

вихрен порив, страстен зов!...

Без любов безсмислен е животът,

скучно сив, безцветен – блед!

Врат, протрит до кокал от хомота,

вехне бавно – мършавей!

Но тя никога не остарява,

трепка вечно в две сърца!

В сняг дори земята побеляла,

с трепет чака пролетта!...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Оджаков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...